Борис II и войны с Россией в десятом веке
16 сентября 2010
Драматические испытания в Болгарии во второй половине Х века их по существу "двойное воплощение» - сыновья короля Петра, внуки Симеона Великого, братья Борис и Роман. Вторжение киевского князя Святослава Игоревича (средневековый болгарский летописец назвал его "русский плен»), последующие византийской оккупации восточных болгарских землях, повторные грабежи иностранными войсками богатых городах, таких как Преслав, Пловдив, Drustar (район), все эти " Ратна проблемы "привели к гибели тысяч болгар того времени медведь страдания и испытания болгарского народа ...
Это эпоха царя Бориса II (969-971) и Роман (978-991), который будет пытаться картину кратко.
Вряд ли нужно доказывать, что царь Борис II (968-971) является одним из наименее известных средневековых болгарских правителей. Сын «короля Святого Петра», и Мария, Ирина, внук царя Симеона Великого, и внука своего противника римского императора Лакапин I - это "основа", которая остается на сегодняшний день, Борис II. Кроме того, он должен жить и проявить себя в условиях «глубокой» или «вечный мир» между двумя христианскими странами. Эти "премиум" подарки доказать, иллюзорна. Болгарский князь провел много лет в Константинополе, как болгарский заложников на самом деле византийского правительства. Он царствовал в течение двух лет в Великий Преслав, как и в большинстве случаев находится в фиктивных "союз" с киевский князь Святослав. Этот "Союз", представленные в течение многих лет в качестве доказательства "болгаро-русской дружбы", на самом деле "заслуженный", но на самом деле унизительный плен. Агрессии России является одним смертельным ударом, который определяет разрушения Первого Болгарского царства.
На Бориса II весит суровое наказание историков профессор Василий Голдсмит, профессор Петр Мутафчиев и другие. Показал, что он слабый, нерешительный, сторонник "пагубное влияние Византии" в Болгарии. Один любопытный пример забвения угнетающих Борис II является новейшей истории. Это незначительный, но любопытный спор между премьер-министром Болгарии и журналистов на «номера» королей. Это политик ошибочно называют "Бориса II" не кто-то другой, но ... царь Борис III (1918-1943)! Кроме того, премьер-министр Болгарии с его оппоненты утверждали, что с Борисом я не помню, не было ли правитель с таким же названием ...
***
Когда осенью 968 царь Петр перенес инсульт, и удалился в монастырь, болгарской дипломатии удалось вернуться в Великий Преслав его сыновья Борис и Роман. По словам византийского летописца Джона Skilitsa это делается из Византии, чтобы остановить "... продвижение komitopuls ..." Таким образом, создает ложную теорию «бунт» в западных землях, создание параллельных "западного царства" и т. д. Возможно, в Болгарии было оппозиции, по крайней мере, борьба за власть после внезапного нападения Святослава и еще более удивительные физические распада короля Петра. Логически сыновей совершить Николая - Давид, Моисей, Аарон и Самуил являются одними из самых активных деятелей в болгарской политической жизни, по крайней мере, свои сильные позиции после того, как 971, он предлагает. В то, что составляет их "прогресс" или, если это на самом деле не о событиях в 976, как и большинство ученых считают, что это трудно сказать.
Кто были четверо братьев оппозиции вызывают озабоченность в Византии? В antivizantiysko их поведении мы не можем сомневаться, но это по крайней мере не означает, что они в принципе против короля Петра и его сыновей. Скорее, это возможно, судя по побега Бориса и римских сказать им в 978 году, сыновья Николай фиксации являются одними из самых близких людей на законных правителей в Великий Преслав.
Царствование Бориса II несет в себе столь необходимую стабилизацию. Летом 969 Святослав в Киеве, в том числе. в смерти его матери, княгини Ольги, Елена (11 июля того же года). Перед смертью души упрекает Ольга Святослав. Часть России игрок не поддерживает авантюрный поход, в том числе. и в Болгарии. Святослав однако, остается непоколебимой, даже говорит, что он не работает из Киева, а от "Preslavets"! Существовал «среднего» «своей земли», т.е. проектирование сказочную страну от Балтийского моря до Византии. Князь представляет zavzetiya болгарский Preslavets как "рай", где "... все хорошее, что все работает: с греческой земли золото, шелк, вино и различные плоды чехов и угорскими - серебро и лошадей из России сделали - кожа, воск, мед и рабы ... "
Диакон Лев показал, что после нападения на Болгарию Святослав и его приспешники "... не хотелось возвращаться в свою страну, но в восторге от благополучия этой земле, просто игнорировать договор с императором Никифором и чувствовал, что это выгодно, чтобы остаться и покорить эту страну ». Руководствуясь такими намерениями, Святослав готовится трудно его второй экспедиции, которая требуется по крайней мере несколько месяцев.
Вернуться в Болгарии была проведена в привлечении дополнительных сил, в том числе. новые группы наемников из Скандинавии. По словам летописца русского сопротивления в настоящее время очень трудно. В завязавшемся бою: «... болгары стали преобладать", указывая, что правительство Преслав еще не так лениво ... И на этот раз численное превосходство и опыт варяжского-русских "людей кровотечение" сказать слово, и болгарская армия была снова поражение.
Северо-Восток, вкл. Drustar столицу Преслав были заняты. По данным археологических исследований, однако частичное они, русско-болгарских война жестокая. Важно крепости (Царь Асен, игристые, Скала, и, возможно, другие) были уничтожены. Отдельные результаты отмечены присутствие России - топоры и ритуальные амулеты Киев происхождения "варяг" меч и т. д., найденным в различных местах (Drustar / Силистра Остров Pakuyul Луи Суаре, Преслав). В какой-то момент обе стороны прийти к соглашению введенные грубой силы Святослав.
Царя Бориса II сохраняет некоторую власть, а не только его символы и знаки. Он упоминает болгарской части под русским командованием и контролем крепости болгарских руководителей города. Язычники не прикасайтесь к желтой церкви - они остаются неизменными до прихода римлян, которые не стыдно их ограбить ..., вероятно, не создать дополнительные напряжения, Святослав был вынужден подчиниться с другими болгарскими требованиями. Болгаро-русских отношений, регулируются договором, который официально рассматриваемых стран в качестве союзников.
Опыт русско-болгарские отношения в 969-971, который будет представлен как взаимовыгодный "Союз" знакомства с болгарского Возрождения. Тем не менее сохраняется романтическое и про-русских отношений даже не приняты выдающийся ученый Петр Мутафчиев. В свою очередь, авторитетный русский (советский) исследователи не вытащил с помощью традиционных имперского мышления, утверждая, что Святослав не хотел завоевать Болгарию, но только по мере необходимости для Киевской Руси дельты Дуная (?) - Неотъемлемая часть Болгарии, к которому князь имеет все, кроме самых дружелюбных намерений ...
Святослав действия направлены против суверенного государства, которое не дает ему повод для войны. Сначала они связаны с грабежом и прямой третьей стороне - Византии. При повторном вторглись Болгарии, князь киевский опаснее намерения. Мнимый «Союз», очевидно, несправедливо. Борис II по-прежнему проживает в столице Преслав, но есть сильный русский гарнизон ...
Тот факт, что в 971 году Святослав Drustur выполнен в больших количествах (до трехсот источников!) Болгарский то бояре о том, что "союз" основано на фактических заложником болгарского царя и наиболее выдающихся личностей в своем окружении. Святослав сказал, что его партнерство с Борисом II временным. Это необходимо для достижения решительной победы над империей, которая открывает перспективы для новых соглашений и урегулирования открыты, "Болгарский вопрос". Утверждение, что "Preslavets" (некоторые ученые предполагают, что это даже Преслав!) Для Святослава есть "середина земли моей" показывает, герцог "варяг" в любом случае, как болгарский союзника и защитника славянского "братства" но, как честный победитель.
Эти намерения стали более явными после смерти Никифора II Фоки, когда его друг Kalokir еще более решительным в своих намерениях покорить византийский престол с помощью России. Святослав был одет в "законный" вид мотив для вторжения в Болгарию обещал Kalokir в качестве будущего византийского императора. Таким образом, агрессор и оккупант тираническим "союзником" Бориса II киевский князь естественно начинает вращаться, если мы будем использовать эмоциональный язык старых писателей, в иностранных угнетателей.
В ходе боевых действий между Россией и Болгарией (лето-осень 969) в Константинополе достигли нового соглашения между Болгарией и Византией. Она была разработана инкапсулированные "двойной" династический брак - два небольших болгарских принцессы занимались также для несовершеннолетних Василия II и Константина VIII. Византийская обещания федеральной помощи оказалось недостаточно. Только весной 971, император Иоанн Tsimiski нынешней кампании в Болгарии, как выполнение обязательств в 969 обязательствами союзников.
В конце 969 Никифор II Фока стал жертвой кровавый переворот организовал Джон Tsimishi (969-976) и императрицы Феофано. Стремление к развитию византийского владычества в Антиохии, Сирии, новый император предлагает миру Святослава. Tsimishi заявил, что в соответствии с договором с Никифора II Фоки Россия получила платежа, так что его войска еще много работы в Болгарии. Сообщение утверждение, что симптоматично, с видом на ближайшее будущее - Россия должна вывести "из Болгарии ... потому что он принадлежит к римлянам, а в прошлом была частью Македонии ...", т.е. Бывший епархии ранней византийской Фракии.
Святослав ответ сложная - она может быть выплачена невообразимых сумм и выкуп за всех городах и пленными, то есть для болгар, покорил ее ... В противном случае, византийцы были вынуждены покинуть свои европейские владения (и Константинополем!) и встретиться с их земли за Босфор. По словам Льва советник диакон прежде Святослава в этом споре является Kalokir. В свою очередь, Джон вспоминает князь Tsimishi тяжелое поражение своего отца Игоря византийский флот из более чем 941, и под угрозой полного уничтожения всех русских сил в Болгарии.
Император Иоанн начал интенсивную подготовку к войне. Он передается на основные силы из Малой Азии в Европу, создание жилья "бессмертный" (молодежь из известных семей, жаждущих славы и быстрой военной карьеры), обновление флота и осадные машины. В Восточной Фракии, на основе элитных команд, во главе с высшим командованием. В Болгарии, послал разведчиков и шпионов. Избранные являются «двуязычные люди", чтобы проникнуть в лагерь противника, одетого в "скифской одежды". По-видимому, наиболее часто дают болгар византийской службе. Святослав воспринимают серьезность ситуации - по Skilitsa "... русские, и их главный Святослав, когда они узнали о прохождении византийской армии (во Фракии), согласились с порабощенной Болгарии то и привлекает как печенеги и союзников с запада в Паннонии Турки (мадьяры ) ... "
В новой ситуации заставила киевского князя угрозы и обещания болгарских властей к сотрудничеству в новых недавней войны. Достигнуты договоренности и связана с отдельными печенегов и мадьяр вождей. Учитывая старую вражду России с печенегами (вспомним, что произошло два года назад, перед стенами Киева!), Скорее всего использовали потенциал и опыт болгарской дипломатии. Ли эти шаги одобрены Борис II не могу сказать. Во всяком случае, при вызове. Болгаро-русская "союз" распался, все меняется радикально - Святослав не поддерживает мадьяр и печенегов (в русский летописец по предложению "pereyaslyavtsite!" - Болгар) напали на него и убили, когда пороги Днепра ...
В конце войны не несет болгары ничего хорошего. Джон Tsimiski наконец бросает маска "друг" и союзник. Это делается для его возвращения в Великий Преслав и, возможно, даже в самом Drustar. Арабский летописец Yahyya Антиохии смутно соединяет судьбы "двух сыновей короля» с Византийской победы в городе "Taysara" (Drustar).
После победы над русскими, король и его брат были доставлены в римской армии в Константинополе. С Велики Преслав взяты болгарских сокровища самых представительных книг из библиотеки дворца (после двадцати лет они дали крещеные являются русский князь Владимир) и др. Стен византийской столицы Tsimiski Джон встречали тысячи людей, которым он гордится, что "... вернулся в Мезии (Болгария =) у римлян ..."
Царя Бориса II был официально развенчан, как ему было приказано снять «короля знаки (диадема, фиолетовые, красные сапоги и т.д.), которая является специальной церемонии Императорского дворца. Борис получает высокое звание «мастер», а Роман не упоминает ничего особенного. Два брата находятся под опекой, продолжал избежать их, то, как в 978 году византийской точки зрения Болгария перестала существовать в качестве суверенного государства и его административных преобразований должны обратиться (первые шаги в этом направлении уже сделаны) является неотъемлемой частью византийской имперской территории.
***
Прослеживая исторические события на 968-971 дает достаточные основания для негативной оценки царя Бориса II. Его место в них так нелестно, что в лучшем случае он может только вызывать сожаление ... Но здесь идет не о личной драме Бориса и интересы и судьбы болгарского государства. Очевидно, что политики, которые приводят или по крайней мере, представляет царя Бориса II, вызывая катастрофический ущерб для государства и его субъектов, болгарский унизить достоинство, так как он будет судить не отрицательно. Негодование завершился наш великий историк профессор Петр Мутафчиев склонен сочувствовать даже в Киев Святослав агрессора в отличие от "коррумпированной vizantinizma" королей Петра и Бориса II ...
* Выдержки из книги профессор Пламен Павлов "Забытый и не понял. События и личности болгарского средневековья ", подготовленном ИК Ciela
 |  |
Браво автору, и спасибо - я многому научился ... Пока только подозревал, но теперь - благодаря автору уверен, что нет книг о том, как преобразует русские пришли "из Византии", как многие русские историки пришли именно от разграбления библиотеки Преслав. Вл. М., в первую компании Блэки kashishka ...
В т. н. "Университет Велико Тырново" отсутствие академических и разведка всегда были скрыты за твердой идеологической дозы шовинизма и mitologotvorchestvo ретроспективно формы коммунистического националистической пропаганды 1970-х и 1980-х годов! Там, студентов, а затем учителя ("ученые") и стал только стать некомпетентным и дочерей sincheta провинциальных партийных и кооперативных ОРУК-создание, а теперь - тупица, ублюдки. Так что лояльность и отношения с DS и репрессивных услуги были и остаются самым мощным и переносится. Только видя, какой из студентов ВТУ среди политических нерегулярных сегодня в Болгарии - одно из его шоу, как "Университет" есть! Но он является воплощением Павлов агрессивную посредственность, plagiyatstvoto и националистической пропаганды лепет! Абэ в двух словах: "кружку-бояре!"
Gogo, более мягко, мой друг! Я не знаю, что они оскорбили Велико Тырново, но это не вина профессора Павлова. Ваш последний "два слова" абсолютно не так! Он является добросовестным историком, и это доказано много раз, хотя многие из "ученых", сказал Университета падение действительно в старых красных идей.
soltashak историк в наших СМИ, наш министр, наш профессор - угадать, кто это
Мае сокращен конце Святослав после своего побега из Преслав - захвачен лучшую мужскую и глава была сделана чаша Никифорова
Как это было его последним с его языческими неверных
Gogo, в котором вы учились университета орфографии? Добраться до izplagiatstvuvash из другого университета написание вашего "plagiyatstvo" ...
Это Gogo, вероятно, одна из служанок гребаный Димитров. Плевать их Павлова любимое занятие, потому что он остается популярным среди болгар за рубежом. История, телевидения и так далее.
Фракийцы были головорезов, бояре головорезов - это то, что люди говорят, где служба Герб бандитов. Вы профессор Павлов ответственность за болгар за рубежом во время Костов - Я не могу не быть "плохой"!
В комитета (агенцията) за българите в чужбина (бивш Славянски комитет) ВИНАГИ са се назначвали САМО агенти на репресивните служби!!! БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ!!! Заместник на Павлов беше ДС-агент (от 17-годишна възраст!!!) Спас Ташев! Няма начин и Павлов да не е "кука" на ДС!!! Сега Ташев е пак щатен "съветник" на шбаняка "Телериг", а Павлов главен исторически патриотар-пропагандист на телевизията на ДС-агентите "Скат"! Където и да ги чукнеш - все кухо ченге излиза!!!
Крайно време е да се преосмисли и изчисти от национализъм и шовининизъм исторята на Балканите. Винаги ми се просълзяват очите когато читам за "византийско робство". Време е да се проумее, че в онези епохи понятия като "нация",а с напредването на феодализма и понятието "българска държава", не съществуват. Феодалните междуособици се представят като епични борби между "славната българска държава" и "вероломните и подли византийци". Всичко това е плод на романтичните и национално-патриотични трактовки на историята от 19-и и 20-и век. Истината е много по-различна,дами & господа! Преоблдаващото население в окупираните от болгарите територии е било ромейско по култура и самоопределние, за което свидетелстват и последните изледвания на генофонда на съвременните българи, които все още притежават около 65-70% от генофонда на своите предци- ромеите и само около 15% славянски гени. Ах,да, и писмеността,която така гордо продаваме за уникална българска, е била всъщност комбинация от две византийски азбуки- това преди да бъде възприета в употреба реформираната руска азбука през 19-век,разбира се. Не така стоят нещата с турското робство,което според мене е неоспорим факт.
Да запитам и аз: Защо пропагандно се твърди (по-точно ЛЪЖЕ), че имало "българска държавност" 1300+ години??? През периодите на т.нар. "визнтийско робство" (200+ години), на т.нар. "турско робство" ("османско присъствие" или както там още го именуват = 500+ години) и на "комунистическата диктаура от съветски тип" (50 години) имало ли е "българска държавност"??? Като извадиме от 1300 - (200 + 500 + 50) = остават 550 години!!! Като пак е под съмнение след 681г. за дълъг период от време дали е имало "българска държавност" или си е било една епоха на безнаказан грабеж и плячкосване на всичко което може да се ГЕПИ (чисто пра-българска дума, запазена и до днес и като фонетика, и като значение, и като масова употреба, вкл. и държавно ниво!!!) от местното славянско и тракийско население?! Или обобщено т.нар. "българска държавност" в съществото си само с ГЕПЕНЕ ли е свързана??? Защото днес май нещата се преповтарят пак под формата на насилствено акумулиране на обществен ресурс за УЖКИМ здравно, пенсионно и обществено осигуряване и плановото му ГЕПЕНЕ от малка банда (пък ако искате на пра-български ОРДА, или още по-точното БАШИБОЗУК) екс-комунистически патриотари, ченгесари, фатмаци, фуражки, политиканстващи мутри и мутреси!!!
много истина е изказал мишокът/ и друго/ национализма е явление от 19 век насам/ стремеж на империите към консолидиране(претопяване) на етносите
Това също е от Пламен Павлов в Литернет.бг ГРОБЪТ НА ПРАДЯДО МИ web Твоят гроб е някъде при Дойран, бил останал в чужда територия, както казват... Нищичко за казване, твоят гроб отдавна е забравен нейде край забравения Дойран. Няма сълзи, капнали в пръстта му, нито вощеници, думи вехти, клетви и роднини, суетене... Нейде там в невиждания Дойран. Нейде край невидимия Дойран някакъв куршум те е съборил и направо през трупа ти минала пъплещата чужда територия. Толкова забрава се забрави в тебе, незапомнено отечество, толкова погинали в пръстта ти... Духовете им къде побира не земята шепа, а небето, свило се доникъде над тебе?
Пламене, поздравления! Не обръщай внимание на злобата, тя не е човешко творение, само домува у нас! Виж само как съвестта на злоречивите не им позволява да си изпишат имената, както ти си направил под този чудесен исторически разказ! Момчета и момичета, които се правите на изобличители и особено ти, който се криеш зад псевдонима на Ангел Ангелов самоназовавайки се "Джендема", радвайте се, че сте българи и прогонете завистта и злобата от сърцата си! Те са причина за това, че живеем лошо, не човеците, които не се притесняват да пишат това, което смятат за истина и да го подписват с имената си! Това е начинът.
Пенсионираното ченгенце Рус. Рус. прави Интернет-раследване "Who is Who"! Професионални тоталитарни изкривявания на "бореца" срещу "анонимността"! Той не знае дали автора не е Джендема и няма аргументи за да обори написаното, затова се опитва да отклони темата към тъй милото му на сържето разследване за установяване на самоличността на написалия неприятни истини за "Партията и нейните верни компетентни органи"!
Тоя джендем е някой гербАв "интелектуалец", довчера милиционер, сега антикомунист, хахаха!
Много ми е неприятен Пламен Павлов. Познавам го от вечните му антируски напъни по телевизия Скат. Сплескан нос, мургаво лице, остра черна коса и черни очи – все неарийски признаци. Затова мрази белите хора и ще ги плюе докато е жив или докато някой ариец не му избие зъбите! Това, че след разпадането на славянският съюз, България престава да съществува, за него няма значение. Това, че ставаме роби на ромеите, а царят ни е позорно развенчан, също е без значение! Той и за освободителната Руско-турска война говори някакви глупости. С една дума – жид!
алхимик май че бъркаш пламен Павлов с пламен Цветков. цветков е русофоб до мозъка на костите си но павлов не
Как пък никой не поясни, че тогавашната Киевска Русь е била варяжка държава, една от няколкото такива на рериторията на днешна Русия..А варяги са наричали викингите . Нашите предци са имали сблъсък не с руси/ от славянски произход/ а с викингски отряди. Вероятно е важно заглавието за война с Русия.
"Xe xe xe xe", пенсионирано ченченце си ти самото нещастниче. никой не прави разследване, анонимно нищожество такова, а с твоите боклукчави напъни не опровергаваш с нищо Пламен Павлов. Напротив - засилваш убеждението, че хулата срещу него е работа на негодници, които в никакъв случай не искат да се покажат на светло. Така постъпват и пенсионираните и действащите ченгенца, а най-вече тези, които са си такива по душа. Недовършените душици по това се познават - че никога не вършат нищо, а се изявяват само като коментират труда на достойните хора. Ако пък успеят с нещо да навредят, тогава това смятат за свършена работа. Те друго не умеят, горките. Каквото и да вършат, го правят потайно и под чуждо име. Не ми отговаряй, знам че се разпознаваш в това описание!...
Някой нарече Павлов човек с антируски напъни. По телевизия СКАТ такива напъни са недопустими, а ако ги е имало са толкова автентични и повече манипулативни, колкото напъните на един смешник, определящ се за "антикомунист" по същата ченгеджийска телевизия
http://frognews.ru/news_13304/Predizborno_BSP_zabravi__geroia__ot_Laiptsig/
Истината е че Русия е виновна за падението на българско средновековно кралство.
добре че дамите вече си епилират туйканите, че много горди българи щяха да я карат ръчно, щото все нещо ги е проваляло
... че Кътьо, Сульо, Пульо и така нататък си чешат езиците и ръсят псувни и простотии като средностатистически милиционери.
По всичко личи, че другаря "Прави впечатление" е много раздразнен от твърденията на цитираните от него и според него "спамери", които, особено някои от тях, казват доста сериозни истини...даже и за кабелни ТВ...
Пл. Павлов: Политиците ни имат робски комплексиСряда, 22 Септември 2010A+ A- ▲ Доц. Пламен Павлов Да помним Съединението и Независимостта, защото стереотипът от комунизма не е излекуван. Българите в чужбина тачат повече националните ни празници, отколкото ние в родината. Трябва да преоценим ролята на цар Фердинанд, казва родолюбецът и преподавател във Великотърновския университет Интервю на Мая Стоянова - Доцент Павлов, осъзнава ли днешният българин значението на 22 септември – Деня на независимостта на България? - Бих искал да не съм черноглед или прекалено голям скептик, но през последните години значението на този празник все повече се осъзнава, независимо, че по време на бившия комунистически режим беше изтикан съвсем съзнателно в периферията на нашата историческа памет. Но особено след 2008, когато беше отбелязана 100-годишнината от тази съдбовна дата, той постепенно заема своето достойно място в нашия национален календар, макар че има още какво да се желае. - Кои са причините такъв важен акт в историята да бъде неглижиран по време на комунистическия режим? - Причините са не една и две, но могат да бъдат сведени до няколко по-съществени момента. Първият беше в това да не се събужда у българите съзнание за независимост, тъй като режимът, управлявал страната след 9 септември 1944 г., беше ...още
се поставил в една много особена форма на зависимост от Съветския съюз, формулирана от западните политолози като “Доктрината Брежнев”. Но реално погледнато, още с идването на власт на комунистическата партия тя не се нуждае от подобен пример на независимост, а по-скоро от примера да следва някой чужд модел, какъвто беше съветският. На два пъти българските комунисти, макар и без особена последователност, предлагаха България да стане поредната република на Съветския съюз. Сега могат да се чуят много неща за тези жестове към големия брат, но те в никакъв случай не могат да бъдат оправдани. На един такъв фон, на който се изтъкваше вечната дружба със СССР, на подобен акт, като обявяването на независимостта на България през 1908, се гледаше реално с лошо око. Друга причина за негативно отношение към важната дата е личността на цар Фердинанд, който беше превърнат в изкупителна жертва на всички наши национални нещастия през 20 век. Разбира се, той има своите вини и аз не бих станал негов адвокат. Но в историята ни монархът има и своите заслуги, в това число и за независимостта на България, която става до голяма степен и с неговото участие. Той има изключително важна роля в тези събития. А част от пропагандата по времето на комунистическия режим беше да се стоварва всичко върху династията на цар Фердинанд, както и да се правят механични и абсолютно ненаучни паралели с “омразата към Русия и слугуването на Западния свят – Германия и Австро-Унгария”. Така че тези груби идеологически клишета изключваха въобще каквата и да е била форма на признание на цар Фердинанд, който е все пак една голяма личност в нашата история. - Учените обаче спорят чия е била инициативата и кой има най-голяма заслуга за обявяването на независимостта, каква е вашата позиция? - На този въпрос най-точно могат да отговорят специалистите по нова българска история. Отрицателите на Фердинанд отдават участието му в този акт на неговата суета, на желанието му да бъде цар, равнозначен на император, на някаква мечта за създаването на голяма българска империя. Други учени, които изследват демократическата партия, изтъкват повече ролята на министър-председателя Александър Малинов, а някои колеги пък отдават по-голямо значение на мисията на Иван Гешов в Цариград. Но според мен е трудно да се каже кой е имал първенство, по-голяма заслуга за този акт. Дори мисля, че такъв няма, а има едно съвпадение във вижданията на цялото българско правителство, чиито членове са си сложили подписите под Манифеста за независимост, тогава солидарни, въпреки рисковете, които са съществували в този момент. Това са министър-председателят Александър Малинов, бесарабски българин от с. Пандаклия , сега Ореховка, днешна Украйна; ген. Стефан Паприков от Пирдоп– министър на външните работи; Михаил Такев от Пещера– министър на вътрешните работи, член на Върховния македонски комитет; Никола Мушанов от Дряново– министър на правослещението; Иван Салабашев – финансов министър, Тодор Кръстев от Перущица – министър на правосъдието; ген.Данаил Николаев –от Болград – доаен на военните сили и не на последно място Андрей Ляпчев от Ресен, Македония, ученик на Трайчо Китанчев, създателят на Върховния македонски комитет. Изброявам имената им, защото това са все хора, които в никакъв случай не са безлични и не са някакви пионки в държавата на цар Фердинанд, както понякога са представяни. Това са автентични български личности, които знаят много добре какво вършат. Всички те, без изключение се нагърбват с тази отговорност, подготвят този акт дипломатически много добре и защитават по един убедителен начин неговата правота. Много често се изтъква, че Съединението било акт на народен ентусиазъм, че има елементи на въстание, докато обявяването на независимостта става някак си мирно и тихо. Това говори, че българската дипломация само 30 години след освобождението е набрала доста голям авторитет и опит, за да може по един елегантен начин да осъществи подобно дело. В същото време Съединението и обявяването на независимостта в много отношения и в някои основни параметри съвпадат като ентусиазъм. По този въпрос е имало пълен консенсус и в цялото българско общество. В този план независимостта като национално събитие е споделено желание на цялата нация, която вече живее в страна, оценявана от Европа като икономическо и културно чудо. - Мит ли е тезата, че след събитията от 22 септември 1908 г. България излиза от международна изолация? - Моето категорично мнение е, че България е излязла от изолация още първите години след Освобождението и то благодарение на своя тогавашен политически елит? Въпреки критиките към него, не можем да отречем, че той е абсолютно мотивиран в национален план, че мечтае за едно обединение на всички българи извън пределите на освободените български земи. Във всичките години, особено при управлението на Стефан Стамболов, а да не говорим за правителството преди 1908, до голяма степен клаузите на Берлинския договор са били предоговаряни благодарение на това, че на България се е гледало въпреки обстоятелствата като на суверенна държава. Въпреки всичко обаче, положението, в което е бил поставена, е било унизително за нея. Правителството, което обявява независимостта, е съставено от трима българи, родени извън пределите на България и четирима - от Южно България, които са били съпричастни към съдбата на македонските българи, на бесарабските българи. И без да го идеализираме, тъй като то също си има своите грешки, неговите членове са имали чувство за единство, за национално достойнство, въпреки тежката сянка на Османската империя. Това, което никога не бива да забравяме е, че обявяването на независимост е заявка за българското национално обединение. В самия Манифест между редовете се чете подобно намерение. В него прозира и една подкрепа отвън, конкретно от Русия. Затова много често това правителство е обвинявано в крайна русофилия. Разбира се, че някои от членовете в този кабинет са крайни русофили, но същевременно те са били хора, които са работили за национално съгласие, ако използваме съвременната терминология. Това, което според мене много повече трябва да утвърждаваме, е че самото правителство осъзнава националните задачи пред държавата. То разбира, че освен за своите собствени поданици, трябва да се грижи и за многото българи, останали по силата на Берлинския договор извън България или под османска власт. Затова не случайно цар Фердинанд се обявява за цар на българите, а не на България, което създава негативни емоции в нашите съседи. Но в това категорично е заявена идеята за национално обединение. Това фактически е една прелюдия към войните за национално обединение. Ние знаем добре какъв е техният резултат, затова гледаме с известна горчивина на този период от нашата история. Не трябва да забравяме обаче, че тогава българската нация е въодушевена да освободи своите събратя и да излезе достойно на историческата сцена. - Темата за българите в чужбина винаги ви е била близка, как според вас гледат съвременните политици на сънародниците ни в чужбина 102 години след независимостта? - За съжаление българските политици продължават да подценяват до голяма стапен този въпрос. С горчивина мога да кажа, че им липсва опит в неговото решаване, марак, че правителствата след 1989 г. полагат някакви усилия в тази посока, които са повече в сферата на патетиката, донякъде - на логистиката. Защото въпросът не е в създаването и приемането на някаква програма, макар че и това не е направено, а е желателно да стане. На много места българите в чужбина използват някакъв свой пиар за повдигане националния дух на сънародниците ни. Много често се говори прекалено романтични, за да бъдат възприети еднозначно. Реално погледнато като модерна държава България никога не е изпълнявала ролята на обединител на всички българи по света и това се забелязва от всеки безпристрастен наблюдател. За съжаление ние нямаме последователна, цялостна стратегия по този въпрос, която да бъде приета от целия български политически елит. През 2000 година беше заложена идея за Национален съвет, който да работи по тези въпроси, за други форми на подкрепа, фондове които да стимулират тази дейност. Поради съществуващата законодателна уредба напоследък се работи стихийно, България показва някаква подкрепа, но тя не винаги е ефективна. Достатъчно е да посочим случаи, като този със Спаска Митрова и Мирослав Ризински в Македания. Много може още да се желае от днешните политици, поне малко от малко да имат от духа, който са имали техните предци. - Изследователи твърдят, че през съдбовната 1908 година България е била зависима заради железниците от Виена и Берлин, от какво и от кого е зависима страната ни днес? - Аз мисля, че човек не е задължително да е топ анализатор или политолог, за да види, че страната ни е в много силна енергийна зависимост от Русия. Така че политиката на енергийна деферсификация все още е само едно пожелание. И в други отношения не сме се отърсили от някои робски комплекси, като васалство, и тук нямам предвид само Русия. Досега нашият политически елит прекалено много се вслушва в някои гласове отвън, даже когато те са напълно конюнктурни. А имаме достатъчно примери не само от други държави в ЕС, но и в нашата история, когато сме се държали много повече като суверенна страна. Още преди 1908 редица български правителства, които са били в много по-тежки ситуации, са пазили своето достойнство и са били много по-активни в международен план. Изключително неприятно е да бъдем третирани като втора категория европейска страна. Нашите политици дори се оправдават понякога с това второстепенно място, като изтъкват, че сме много малка държава, че има много по-силни фактори от нас.Ако българският политически елит това го устройва, мисля че то е неприемливо за значителна част от българския народ, включително и за българската интелигенция. Въпреки обективните обстоятелства, които наистина съществуват, необходимо в по-голяма степен да бъде зачитано нашето националното достойнство, без това да бъде в конфликт с общочовешките ценности, възприети в ЕС. - Членството в ЕС и в НАТО даде ли на българите по-голяма независимост? - Парадоксално е, че след като влязохме в тези две световни организации, вместо да добием самочувствие да водим вече една много по-гъвкава политика, на практика се опитваме да следваме и се вслушваме в мнението на една или друга страна. Цялата история на НАТО пък и на ЕС показва, че отстояването на личното мнение и защитаването на собствените интереси се възприема от партньорите и предизвиква много по-голямо уважение, отколкото сляпо следване на общите решения, които понякога са конюнктурни и временни, които реално погледнато не съответстват на общата стратегия . Така че България е равноправен член, а не второ качество в НАТО и ЕС. Независимо че е много по-малка като страна, на практика трябва да има същата тежест или поне да се опитва да отстоява своето мнение по въпросите, които пряко я засягат. Но това зависи от нашите политици, които не бих искал да поставям под общ знаменател. До голяма степен стереотипът от преди 1989 година не е излекуван, затова припомнянето на Съединението, Независимостта и други национални постижения на българския народ и държава от отдалечаващото се от нас миналото, могат да бъдат като коректив в поведението ни като политика и като национално мислене. - Какви са съвременните измерения на независимостта за българските общности, които живеят извън пределите на България? - Българските общности по света възприемат 22 септември като празник. Може да ви се струва дори парадоксално, но особено там, където има по-организиран живот на българските общности, възприеха много по-бързо от нашето, вътрешно българско общество такива празници, като Съединението и Деня на независимостта. Така че в това отношение новият исторически календар на България се възприема по-бързо от българите в чужбина, от българските организации и медии извън България. Не бих искал да бъда черноглед по отношение на днешните ни политици, но в много отношения хората от 1908 г. и тогавашните обществени отношения могат да бъдат един добър пример и катализатор на нашето бездействие и не осъзнаването на българските общности по света като някакъв фактор. - Наскоро омбудсманът Гиньо Ганев направи предложи цар Фердинанд да бъде погребан в България, реалистична ли е тази идея? - Според мен в тази идея няма нищо лошо, тъй като цар Фердинанд, през всички свои грешки и грехове, е един човек, който има заслуги към България и те не трябва да му бъдат отричани.Той е имал достатъчно висок авторитет в българското общество, вземал е решения, които му костват короната. Царят се отъждествява с народа. Така започва и манифестът за независимостта, с обръщение към “моят народ”. И макар това е да в духа на монархическата лексика, очевидно става дума за българския народ. В този смисъл той заслужава една преоценка, защото Фердинанд не е единствената личност в нашата история, която буди повече разделение, отколкото обединение. Това обаче не означава, че те не заслужават уважение. Подобно на княз Александър Първи Батемберг е добре тленните останки и на цар Фердинанд да дойдат в България. Нещо повече, в София няма нито един паметник, който достатъчно добре да се свързва с нашата собствена национална история – нито на Аспарух, нито на Крум, нито на Самуил...И тук ми се ще да повдигна темата, че мястото за костите на цар Самуил трябва да бъдат положени в София, в базиликата “Св.София”. В това отношение българската държава би трябвало да използва всички механизми за едно разбиране с Гърция по тази важна за нас тема.
Поздрав за позитивния, научен и аргументиран пост! Това си струва да го четат "неуките", недоучени и невиновни затова, че бяха манипулирани повече от половин век. Фердинанд изгради най-силната във военно и административно отношение държава- бързо превърнала се в най силната на Балканите и респектираща цяла Европа!Той е искал да се върне на стари години ида бъде погребан тук. Но Борис Трети не го допуска и на сватбата си, по политически причини.Това огорчава Фердинанд, който умира чак в 1948 година нейде в Австрия. Гиньо Ганев е прав- мястото на праха му е ТУК! Както на Батемберг, на когото народа издига мавзолей, осквернен от комунистите. Приписваха му катастрофи, които бяха катастрофи за цяла Европа, не само за България! Хайде да не смятаме коя беше най-страшната, а именно - Третата национална катастрофа, по време, когато той отдавна вече не беше тук, но все още жив да я види...
Появи ли се някъде Пламен Павлов веднага се втурват няколко ченгенца да го плюят. Кажете нещо и вие по медии, пред студенти и всякакви хора да видим имате ли нещо в главите си, да псува всеки го може.
Лакеите на долнопробното ченге Божидар Димитров са създали някаква група за оклеветяване на Пламен Павлов. Гнус!!!